Повечето от нас свързват името на арх. Козаров с развитието на туристическото дело не само във Велико Търново, но и в цялата страна. След излязлата през 2015 г. "Архитект Георги Козаров" – човекът, туристът, творецът" на Йордан Йотов, вече е факт и втора книга – "Стопанските великани на българското Възраждане и други съчинения", на която г-н Йотов е съставител.
В Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – В. Търново се състоя литературна среща, посветена на арх. Георги Козаров (1872-1953). На срещата присъстваха праправнучката на архитекта – Мария, правнучката му Светла Златарска и внукът му Георги Стоянов, авторът и сътавителят – Йордан Йотов, архитекти, историци и представители на ТД „Трапезица 1902“.
Ето какво каза за читателите на интернет страницата на ТД „Трапезица 1902“ Йордан Йотов, познавач и ценител на творчеството на арх. Козаров:
„Човек, който е оставил такова значително и значимо наследство, би трябвало да е познат на българската общественост. С изумление обаче установих, че дори негови близки и родственици не знаят какво точно е написал дядо им. Това ще чуете след малко и от писмото на неговия внук – забележителния учен Васил Златарски, на когото съм много благодарен. Изпратихме му един първи вариант на ръкописа и ако не беше неговото насърчително писмо, може би щях да спра да се занимавам с този въпрос. – ...Защо се съгласих да пиша тази книга? Знаете много често в живота нещата се случват като някаква комбинация от случайности, които в края на краищата се оказват щастливи. В живота на Георги Козаров има много такива.
Първоначалната идея на г-н Георги Стоянов, другият внук на арх. Козаров, беше да се напише нещо като повест или роман. Действително има много моменти, които могат да послужат за основа на литературно произведение, обаче аз не съм писател. Когато открих монографията му за Майстор Колю Фичето и се зачетох в първите страници, разбрах, че трябва да се напише книга имено за книжовното наследство на арх. Георги Козаров. Защото това наследство и по съдържание, и по начина, по който е поднесено, е уникално в много отношения. Казвам го смело – без да съм специалист в архитектурата, но съм донякъде специалист в народопсихологията и социологията, и съм специалист в интерпретирането и създаването на текстове. Толкова благодатни са текстовете на арх. Козаров за интерпретация, защото той обхваща един изключително широк тематичен кръг от въпроси.
Той пише увлекателно, показва начина на живот на хората от възрожденската епоха и специално за Велико Търново. Неговата концепция за Възраждането, по мое дълбоко убеждание, е една от най-убедителните, които съм чел. Арх. Козаров ни подсказва, че много от стереотипите, с които сме свикнали, като за турското робство. Не може еднозначно да се определят пет века – през това време са ставали много промени в обществото и той казва: "Намирам за необходимо да поясня за хората, които са в неведение,в мъгла за тежките условия, при които е пъшкал българският народ под двойното робство – на турци и гърци."
На всички, запознати с различни текстове от българското Възраждане прави впечатление, че съвременниците говорат с по-голяма злоба за гърците, отколкото за турците.“ – завършва разказа си г-н Йотов.
Но предприемчивите ни възрожденци се открояват със своя търговски, занаятчийски, строителен и фабрикаджийски талант по цялата територия на някогашната Османска империя. Навсякъде са приемани с уважение, защото ръцете са им златни, а умът като бръснач. Най-важното качество обаче си остава честта от дадената дума.
Арх. Козаров е удивителен разказвач. Времената и личностите, които описва, оживяват с всичките си особености, способности и странности – точна снимка на социалния живот тогава.
След Освобождението започва развитието на българската търговия, индустрия – изобщо на целия предприемчив български дух. Но това не става на празно място – още от 17–19 в. предприемчиви българи изграждат основите на съвременната икономика. Във втората книга, посветена на арх. Георги Козаров, са събрани като притурка някои от най-известните му книги – "Добри Желязков Фабрикаджията", "Майстор Колю Фичето", "Родословие на семействата хаджи Славчови от Велико Търново" и мн. други – 580 страници, които предлагат вълнуващо пътешествие из икономическата история на страната ни, написано от един достоен строител на следосвобожденска България.
Румяна Николова
