На 02 декември 2008 г. в изложбени зали "Рафаел Михайлов" бе открита Юбилейна изложба на художника алпинист Иван Мутафов
 
Поздравителен адрес от Туристическо дружество "Трапезица 1902"
До Иван Мутафов - покорителя на върхове, владетеля на гората, сеяча на багри от нежност и любов, приятеля...
Скъпи приятелю,
Щастливи сме, че с теб споделяме вълнението на отлитащия и вечния миг, пътеката до върха – планински или житейски, мечтата в подножието на следващия, към който отново да тръгнем заедно!
И все така – непоколебимо – вярвай в крехката сигурност на острия връх, в нежната песен и на най-ураганния вятър, в предизвикателните тайни на утрешния ден!
И все така – неповторимо – разкривай ни загадките на своя търсещ дух - преживявай, сътворявай, очаквай!
Мечтай – няма недостижим връх! Честита 60-годишнина!
Авторски снимки © All Rights Reserve Всички права запазени. Използването на снимките и тескта без съгласието на авторите е наказуемо.
Сезоните на живота на Иван Мутафов

Из словото на Емил Басат при откриване на Юбилейната изложба на Иван Мутафов – 2 декември 2008 г., Велико Търново

Бих сравнил Иван Мутафов с бленуващо дърво. Здраво впило корени в земята, то пие живителни сокове от много невидими извори. Какво му нашепват тези извори, идващи отдалече? За какви светове му разказват? То стои и през него минават и пролетта, и лятото, и есента, и зимата и през всички тези сезони е различно и влюбено. Влюбено във въздуха, в слънцето, в снега. През снагата му минават соковете на тези сезони, изпълват го с желания, с копнеж за сливане и то се стреми да докосне с клоните си другите копнеещи сливане създания. Влюбената гора пее своята любовна песен. Тази песен е изпълнена с нега, надежда, тъга, страст по другия, по безкрайния широк свят. Мощната симфония на любовта към всичко живо струи от картините на Иван. Думите му са прости и искрени. Той следва природния ритъм, вслушва се в сърцето си, сляло се с околния свят, притаило се в него и тихо записващо неговите истории.

В картините на Иван няма никакви изкуствени трикове, заигравания с техники, евтини експерименти и търсене на ефекти. Безхитростен, естествен и безкрайно верен на натурата, без да изпада в „документализъм или фотографизъм”, той рисува с любов и смирение сезонита на живота и човека сред тях.
Трябваше ли да отиде чак в Индия и Непал, за да открие човешките лица? Сигурно е трябвало, след като тук са го вдъхновявали единствено ликовете на светците в иконите и пейзажът. Вижте малкото автопортрети на автора – навсякъде той е ужасен, страдащ, разпъван на кръста между изкуството и живота. И само там горе, в планината, потънал в зеленото, червеното, бялото, слял се със синьото, той намира истински себе си – само там започва да чува гласа си, само там може да чуе песента на сърцето си, примиращо от възторг от видяното.
Изкачвайки своите Хималаи, той се пречиства, издигайки се все по-нагоре и по-нагоре, там, където въздухът не достига, там горе, на върха, го очаква невероятната гледка на хора, понесли търпеливо планини на гърба си, устремили се към чистотата, белотата, простотата.
Всеки носи Бога в себе си. А какво носи Иван Мутафов? Нито повече, нито по-малко, колкото и нескромно да звучи – своите Хималаи.
Вижте този дребничък, слял се с пътя шерп в една от картините му. Усещате ли някакво усилие у него? Прилича ли ви на Атлас, изпънал жили и мускули? – колко е отговорна и мъчителна мисията да носиш Земята на плещите си. Този шерп носи само своята планина – с достойнство, тихо примирено, без патос, без викове. Всеки ден той носи своите Хималаи – както майка носи бебето на гърба си. Някой ден този шерп ще заспи сред своята планина. Тя, която е била негов дом и хляб, ще го приюти и той ще намери покой в скутите и. Тя ще го приласкае и приспи и той ще продължи своите сънища. И в съня си ще вижда безброй пътища, по които крачат безброй хора. Всеки, нарамил на гърба си по една планина, устремил се към слънцето...
Вижте още:
 
English Клубове І Хотели І За нас І Зелено училище І Контакти І Календар на инициативите за 2008 г.
<<< Начална страница
 
<<< Търсене в сайта
   
Webdesign Sunstorm studio