Бабинден
Бабинден е български празник, отбелязван на 21 януари по стар стил (или на 8 януари) в чест на бабата акушерка. Свързан e със семейните обичаи. По произход е езически. Съдържа 3 основни елемента:
1. Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магически смисъл за здраве.
2. Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка, ракия и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
3. Къпане на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на реката или до кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с червени чушки и къделки вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. Единствения представител на мъжкия пол е музикантът, който свири, но той няма думата. На случайно срещнат мъж се подхвърлят сексзакачки.
Наличето на такъв празник в нашата празнично-обредна система показва уважението на народа към жената. Най-вече към тая жена, която взема дейно участие чрез своите си умения в появата на новия живот. По този начин не само младите майки, но и техните семейства оказват уважение на опитните баби.
Вечерта всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.
(текст Радка Тодорова, Туристически хор „Еделвайс”)