Манифест на Българската Независимост - 22 септември (5 октомври) 1908 година

Манифест към Българския народ
По волята на незабвенния Цар-Освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество Ромънския Крал и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 год., сломи робските вериги що през векове оковаха България, някогаж тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският народ, непоколебимо верен към памятта на народните дейци за своята свобода и въодушевляван от тяхните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде нея, под Мое ръководство и онова на У Бозе почившия Княз Александър, държава достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят народ днес копнее за своя културен и економически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, Държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и оякчят приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свято дело и, за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕПТЕМВРИЙ 1885 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО ЦАРСТВО и заедно с народа Си дълбоко вярваме, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.
На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.
Спомени на Моско Москов за събитието
22 септември (5 октомври) 1908. Провъзгласяване на независимостта ни. Сутринта отидох на училището, ученици и учители по улиците. Иде съобщение от управителя да отидат учителите на гарата да срещнем княза. Отиваме и чакаме на гарата до 11 часа. Там беше окр. управител М. Радославов, кметът Вителов, комендантът и др. официални лица. Дойде една само машина (локомотив) и съобщи, че князът чака на спирката в Долна махала. Тутакси всички тръгнаха, кой пеши, кой с файтон. В това време князът слезнал на спирката и с адютанта си отишли пеша до черковата „Св. Четиридесет" и се разходили из двора, и дори седнал на двора.
Пристигнали сетне министрите и управителят, и кметът. Той навярно с мислел сам какво ще стане. Влизат в черкова „Св. Четиридесет" и след като..., той [Фердинанд] от трона си прочете манифеста... Малинов доста развълнувано каза да се именува [князът ] „светлий цар".
Сетне отидоха в черковата митрополитска [Се. Петър и Павел "]. След това цар Фердинанд и министрите дойдоха на Хисаря [Царевец]..., гдето имаше една малка построена барака, окичена със зеленина. Влезна Фердинанд и министрите. След това Малинов прочете пред народа манифеста. Вителов, кметът, каза, че е велик акта и царят ще намери подкрепа у народа. Князът стъпи на стола и каза, че благодари на търновчани за всичко и че обичта на търновци му е много скъпа. След това се отместиха по дуварите към изток и местният фотограф ги сне.
Туристическо дружество "Трапезица" е инициатор на честванията на първата година от провъзгласяване на Независимостта.
След Манифеста
Паметникът на Царевец
За Независимо царство
Павилион "Независимост"
Портретът в хижата
В. "Военни известия" съобщава: "По случай провъзгласяването на независимостта в тържествата взеха живо участие и квартируващите в този град 18 Етърски и 20 Добружански на Н.Ц.В. полкове". Двадесет и четири поборници от Бяла черква, пазейки възрожденските идеали на Априлското въстание, изпращат телеграма: "Ние, живите поборници от въстаническата чета, която през 1876 г. се бори при Дряновския монастир с Фазлъ паша за отечествената свобода, двес сме в неописуема радост, загдето доживяхме да видим осъществен нашия скъп идеал: пълна независимост на отечеството ни. Да живее и напредва свободна и независима България". Пет години след обявяването на Независимостта признателни търновци издигат малък паметник-пирамида, която отгоре завършва с кръст. Този паметник е премахнат през 1952 г. Запазени от него са само няколко снимки в архива на Леон Филипов. За десетгодишнината от паметното събитие на входа на крепостта Царевец е поставена скулптура на лъв. Направена е от бял арбанашки камък, дялан пред чашмата Каменец до село Арбанаси. Проектът на скулптурата е на учителя по рисуване Димитър Багрилов. По пътя от гара Търново към хълма Света гора на скалите е бил издълбан паметен текст, отбелязващ Деня на Независимостта. Този паметен знак, за разлика от пирамидата и лъва, остана невъзстановен.
Вижте още:
Песенен празник "Ксилифор 2008", с който се откриха тържествата за 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България
Из историята на Туристическото движение
  Вижте на кое място сме в класацията!  
Webdesign Sunstorm studio